Пурпурните реки - Страница 72

К оглавлению

72

Юдит продължи по-тихо:

— С Фани им взехме страха… Най-напред принесохме в жертва малкия Кайоа. Трябваше ни отмъщение, което да съответства на заговора им. Фани се сети за биологическото осакатяване. Тя казваше, че трябва да ги унищожим в дълбочина, както те бяха унищожили идентичността на децата в Гернон… Казваше, че от телата им трябва да останат само отражения… А идеята за местата, за водата, леда, стъклото бе моя. И аз вършех мръсната работа. Аз принудих първия мръсник да говори — с огън и нож…

После вклинихме тялото в скалата… Написахме посланието на стената в апартамента на библиотекаря… Подписахме го „Юдит“, та още повече да ги подлудим, да им дадем да разберат, че призракът се е завърнал. С Фани знаехме, че заговорниците ще дотичат в Сарзак да проверят дали е вярно това, което са си мислели, че се е случило през 82-а — че съм мъртва и погребана… Тогава отидохме там и изпразнихме ковчега ми. Напълнихме го с костите на гризачите, които взехме от халето — Сертис им беше сложил дори етикети, гадният фетишист…

Юдит избухна в смях, после отново закрещя:

— Представям си какви физиономии са направили, като са отворили ковчега! Трябваше да знаят, Карим! Трябваше да разберат, че времето на отмъщението е дошло, че ще пукнат… Че ще платят за всичкото зло, което са причинили на града ни, на семействата ни, на нас, двете сестри, и на мен, на мен, на мен…

Гласът й заглъхна. Карим прошепна:

— А сега? Какво ще правиш?

— Ще отида при мама.

Ченгето си помисли за огромната жена в усамотената къща. За Крозие, който сигурно е отишъл при нея в последните часове на нощта. Рано или късно щяха да ги арестуват и двамата.

— Трябва да те задържа, Юдит.

Младата жена се изсмя.

— Да ме задържиш? Но оръжието ти е в мен! Ако мръднеш, ще те убия.

Карим се приближи до нея и се опита да се усмихне.

— Всичко свърши, Юдит. Ще ти помогна да се лекуваш, ще…

Когато младата жена натисна спусъка, Карим вече бе извадил беретата, която винаги носеше със себе си и която му бе помогнала да се справи със скинарите. Беретата — последният му шанс.

Куршумите им се кръстосаха и в утрото се разнесоха два изстрела. Карим не беше засегнат, но Юдит грациозно залитна назад. Направи няколко крачки, като в танц, докато кръвта избиваше на гърдите й.

Изпусна пистолета, после се претърколи в празното. На Карим му се стори, че по лицето й премина усмивка.

Спусна се към скалите и погледна надолу, за да види тялото на Юдит, момиченцето, което бе обичал — сега знаеше това — повече от всичко на света в продължение на двайсет и четири часа.

Различи окървавения силует, който се спускаше по течението към реката, там, където бяха изчезнали Фани Ферера и Пиер Ниманс.

Далеч зад планината се издигаше яркото утринно слънце.

Карим не му обърна внимание.

Никакво слънце не можеше да освети мрака, който обгръщаше сърцето му.

info

© 1998 Жан-Кристоф Гранже

© 2001 Росица Ташева, превод от френски


Jean-Christophe Grange

Les rivières pourpres, 1998


Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria


Издание:

ИК „Колибри“, 2001

Художествено оформление Стефан Касъров


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9570]

Последна редакция: 2008-12-01 20:27:14

notes

1

Ще спечелим! (исп.). — Б.пр.

2

На френски език двете имена Jude Itero и Judit Herault имат еднаква транскрипция. Фамилията на майката е Herault.

72