Пурпурните реки - Страница 67

— Е и?

— Историята има продължение. През миналия юли в архивите на болницата са били открити стари документи, забравени в сутерена на бившата библиотека, фишове на новородени. Тези новородени са били родителите или дедите на сегашните генийчета.

— Което ще рече?

— Че фишовете са били издавани в два екземпляра. Или по-вероятно, че документите, които е видял Шампела в медицинските досиета, са били фалшиви, а истинските фишове са откритите в сейфа на главния библиотекар на университета Етиен Кайоа, бащата на Реми.

— По дяволите.

— Именно. Шампела би трябвало да сравни едните фишове с другите. Но не го е сторил. От липса на време. От нехайство. И от страх, че може да открие някоя нездрава истина за общността в Гернон. Аз обаче го направих.

— И какво установихте?

— Фишовете в официалното досие са фалшиви. Етиен Кайоа е имитирал почерците на сестрите и всеки път е променял една цифра.

— Каква цифра?

— На теглото на детето в момента на раждането. За да може тази цифра да съответства на цифрите, които сестрите ще нанесат през следващите дни.

— Не разбирам.

— Слушай ме добре, Карим. Етиен Кайоа е фалшифицирал първите фишове, за да прикрие един необясним факт. Теглото на новороденото, отбелязано на този документ, не съответства на теглото му от следващия ден. Бебетата са отслабвали или са наддавали с по няколкостотин грама само за една нощ. Отидох в родилното отделение и се консултирах с гинеколог. Научих, че не е възможно децата да се развиват толкова бързо. Тогава разбрах. Не теглото се е променяло за една нощ, а бебето е било сменяно. Точно това е искал да скрие бащата Кайоа. Той, или по-скоро съучастникът му Сертис, нощен санитар в университетската болница в Гернон, е разменял децата.

— Но… защо?

Ниманс се опита да се усмихне.

— За да вдъхне живот на изтощената общност, за да й влее свежа, здрава кръв. Техниката на Кайоа и Сертис е била проста. Заменяли са някои от университетските бебета със селски деца, подбирани според физическите характеристики на родителите им. Така в интелектуалното общество на Гернон се са появявали телесно здрави деца. Нова кръв се е вливала в старата кръв на единственото място, където пътищата на недостъпните интелектуалци са се пресичали с тези на простите селяни — родилното отделение в университетската болница. Такъв е смисълът на тайнствените думи от тетрадката: „Ние владеем пурпурните реки.“ Не става дума за топографски термин, а за кръвта на обитателите на Гернон. За вените на децата от долината. Кайоа и Сертис, бащите и синовете, са контролирали кръвта на своя град. Те са извършвали най-простата генетична манипулация — разменяли са бебетата.

Тогава отгатнах, че Кайоа и Сертис, бащите и синовете, са имали и по-точна цел. Искали са не просто да освежат скъпоценната кръв, но и да създадат съвършени същества, свръхчовеци. Същества красиви като тези на снимките от Олимпийските игри в Берлин. И интелигентни като най-прочутите учени от Гернон. Разбрах, че тези откачалки са искали да обединят мозъците на Гернон с телата от планинските села. Затова са организирали не само ражданията, но и бракове между избраните деца.

Карим поемаше една след друга информациите, които сякаш отекваха в дъното на мълчанието му. Трескавият монолог на Ниманс продължи:

— Как са били организирани срещите? Как са били програмирани браковете? Знаех, че Кайоа и Сертис са изпълнили големия си проект чрез скромните и незабележими роли, които са играли. Спомни си думите в тетрадката: „Ние сме господарите, ние сме робите. Ние сме навсякъде, ние сме никъде.“ Тези думи дават да се разбере, че въпреки невзрачния си статус, всъщност благодарение на него, тези мъже са владеели съдбата на цялата област. Били са слуги. Но са били и господари.

Така че двамата Сертис са били само санитари, но като са разменяли бебетата, те са променяли битието на децата в цялата област. А двамата Кайоа са използвали професията си, за да организират следващата част от програмата — браковете. Но как?

Спомних си за личните регистри на Кайоа в библиотеката. Проверихме кои книги са били взимани от студентите. Проучихме биографията на тези студенти. Само на едно нещо не обърнахме внимание — на местата, на които са седели читателите, на кабинките, в които са чели. Отидох в читалнята и сравних тези места с фалшифицираните фишове. Станало бе преди трийсет, четирийсет, петдесет години, но всичко съвпадаше, до последното име.

Разменените деца винаги са били поставяни срещу едно и също лице от другия пол, произлязло от някое от най-блестящите семейства в университета. Тогава проверих в кметството. Повечето от двойките, запознали се в читалнята, впоследствие се бяха оженили.

Бях прав. След като разменяли самоличностите, „господарите“ грижливо организирали срещите. Поставяли селските деца срещу изключително интелигентните деца на преподавателите. Така осъществявали висш съюз между „децата-тела“ и „децата-мозъци“. И се получило, Карим. Шампионите на университета са децата тъкмо на тези двойки.

Свързах тези елементи и постепенно подредих пъзела. Разбрах, че вървя по следите на убиеца, който се бе уплашил от разгласената в пресата история с откритите фишове. И той като мен сигурно е сравнил двете групи документи. И сигурно вече е имал съмнения относно произхода на „шампионите“ на Гернон. Несъмнено е един от тях. Едно от създанията на ония побъркани.

Отгатнал е принципа на конспирацията. Проследил е сина на крадеца на фишове Реми Кайоа и е открил какво го е свързвало със Сертис и Шернсе… Според мен последният е привнесен елемент, превъртял лекар, който е открил истината и е предпочел да се присъедини към манипулаторите, вместо да ги разобличи. Та нашият убиец ги е открил и е решил да ги унищожи. Измъчвал е първата си жертва, Реми Кайоа, и така е научил цялата история. После се е задоволил да осакати и убие двамата му съучастници.