Пурпурните реки - Страница 63

К оглавлению

Карим го прекъсна.

— През нощта срещу неделя тук е идвал Филип Сертис. Знаете ли какво е търсил в гробницата?

— Не.

Абдуф посочи входа на гробницата.

— Ковчегът е пълен с кости на гризачи. Кошмарна работа. Какво означава това?

— Не знам. Не трябваше да го отваряш. Не уважаваш мъртвите…

— Какви мъртви? Къде е тялото на Юдит Еро? Наистина ли е мъртва?

— Мъртва и погребана, малкия. Лично уредих погребението.

Арабинът потръпна.

— Вие ли поддържахте гроба?

— Аз. Нощно време.

Карим се приближи до дулото на оръжието и извика:

— Къде е тя? Къде е сега Фабиен Еро?

— Не трябва да й причиняваш зло.

— Господин комисар, вече не става дума за оскверняване на гробове, а за убийства.

— Знам.

— Знаете?

— Показаха го по всички канали на телевизията.

— Тогава ви е ясно, че става дума за серия от убийства с изтезания, зловещ мизансцен и цялата шибана гнусотия… Крозие, кажете ми къде да намеря Фабиен Еро!

Крозие все още държеше оръжието си насочено срещу Карим.

— Не трябва да й причиняваш зло.

— Крозие, никой нищо няма да й направи. Фабиен Еро е единствената, която може да ни каже нещо по случая. Всичко сочи към нея, разбирате ли? Всичко сочи към Юдит Еро, която би трябвало да лежи в този гроб!

Крозие свали оръжието си. Арабинът знаеше, че ако има момент, в който трябва да държи устата си затворена, то той е дошъл. Комисарят каза:

— Фабиен живее на двайсет километра оттук, на хълма Ерзин. Ще дойда с теб. Ако й направиш нещо, ще те убия.

Карим се усмихна и отстъпи назад. После светкавично се завъртя и заби петата си в гърлото на комисаря. Наведе се над възрастния човек. Изтегли го до един гранитен гроб и мислено му поиска извинение.

Сега можеше да действа свободно.

52

— Горещо, Абдуф. Много горещо.

Гласът на Патрик Астие се опитваше да пробие през бурята от смущения. Клетъчният телефон на Карим бе иззвънял, докато той караше из нещо като степи и с мъка избягваше коловозите. Астие продължи възбудено:

— Двете ти задачи бяха истински бомби със закъснител. И ми избухнаха право в лицето.

— Слушам те — каза Карим и паркира до пътя с изгасени фарове.

— Първо, злополуката със Силвен Еро. Намерих досието. И получих потвърждение на информацията, която имаш. Силвен Еро е карал колело и е бил блъснат от кола, която не е била открита. Кофти история. Към дело. Тогава жандармите са провели рутинна анкета. Няма свидетел. Няма мотив, който би могъл да говори за умисъл.

— Но?

— Но оттогава насам има голям прогрес в обработката на образите…

Карим усети, че се задават технически обяснения.

— Имай милост, Астие, карай направо.

— Добре. В досието намерих снимки. Черно-бели клишета. Виждат се следи от гумите на колелото, които се пресичат с тези на автомобила. Всичко е толкова замазано, че се чудя защо са запазили снимките.

— После?

— Ами после в Гренобъл имаме институт по оптика…

— Майната ти, Астие, недей…

— Почакай. Там могат да обработват образите така, както не можеш да си представиш. С една дума, да ти покажат подробности, невидими с просто око. Добре ги познавам тамошните инженери. Казах си, че може би си струва да ги събудя и…

— И КАКВО?

— Резултатите им разказват съвсем друга история. Увеличиха следите от гумите на велосипеда и на автомобила. Първото им заключение е, че Еро не е отивал на работа в планината, а в обратната посока — към университета.

— Но… какво казва жена му Фабиен?

— Фабиен Еро е излъгала. Прочетох показанията й — тя просто е потвърдила това, което са предположили жандармите. Но то не е вярно.

Карим стисна зъби. Нова лъжа, нова мистерия. Астие продължи:

— И това не е всичко. Оптиците са анализирали и следите от гумите на колата. Те вървят и в двете посоки, Карим. Водачът е минал веднъж през тялото, после е дал заден ход и после пак го е прегазил. Това си е истинско шибано убийство.

Карим вече не слушаше. Струваше му се, че най-после знае какъв е мотивът за отмъщението на семейство Еро. Преди бягството на двете жени, преди страха и преследването, които косвено бяха причинили смъртта на Юдит, е имало убийство. Убийството на Силвен Еро. Дяволите най-напред са отстранили „силния човек“ в семейството, после са се заловили да преследват жените.

Фабиен Еро. Юдит Еро.

— А болницата?

— Бомба номер две. Прегледах регистъра за ражданията през 1972 г. Страницата за 23 май е откъсната.

Карим усещаше, че го обзема чувство за нещо вече видяно.

— Но това не е най-странното — подзе Астие. — Прегледах и архивите с медицинските досиета на децата. Истински лабиринт. Там намерих досието на Юдит. Съвсем лесно. Схващаш ли какво означава това? Сякаш нещо друго се е случило през онази нощ, което е трябвало да бъде заличено от общия регистър, но не и от досието на детето. Страницата е откъсната, за да се прикрие това мистериозно събитие, а не раждането на момиченцето. Разпитах няколко от сестрите, но бяха твърде млади, за да знаят нещо по въпроса.

Карим благодари на инженера и затвори. Взря се в хълма Ерзин, който се очертаваше на четиристотин метра оттам.

На този хълм го очакваше истината.

53

Къщата на Фабиен Еро.

На върха на хълма. Каменни стени. Мъртви прозорци. Наоколо — пустош. Нищо и никой на двайсет километра околовръст.

Карим паркира и се закатери по покрития с трева склон. До къщата имаше огромна сателитна антена. Карим извади оръжието си и си спомни, че в цевта вече има куршум. Тази мисъл го успокои.

Преди да се запъти към вратата, надникна в гаража, в който бе паркирано едно волво, покрито със светъл гюрук. Колата не беше заключена. Отвори капака и с няколко опитни жеста унищожи кутията с бушоните. Ако се случеше нещо, Фабиен не можеше да отиде никъде.