Пурпурните реки - Страница 33

— Къде е това?

— Между… между Сет и нос Агд, до морето. От време на време я посещавам, когато ме обземат съмнения. Разбирате ли? Тя ми помага… Аз…

Ченгето вече тичаше към колата си.

V

22

Небето отново бе помрачняло. Под облаците връх Белдон се издигаше като чудовищна вкаменена вълна. Въжетата на кабинковия лифт чертаеха тънки линии по заснежените му склонове.

— Мисля, че убиецът се е качил там горе заедно с Реми Кайоа още докато е бил жив. (Ниманс се усмихна.) Мисля, че са използвали лифта. Опитният алпинист лесно може да задвижи системата.

— Защо сте толкова сигурен, че са били горе?

Фани Ферера, младата преподавателка по геология, беше прекрасна — под качулката на якето лицето й трептеше от свежест, от преливаща младост. Косите й леко се вееха на слепоочията, очите й блестяха в полусянката на кожата й. Ниманс изпитваше неудържимо желание да захапе тази изтъкана от живот плът. Отговори:

— Имаме доказателство, че тялото е пътувало в един от ледниците в планината. Инстинктът ми подсказва, че става дума за връх Белдон и за ледника Валерн. Защото именно този връх се намира точно над университета и града. И защото от този ледник извира реката, която минава покрай университета. Мисля, че след това убиецът е слязъл в долината по реката с някаква лодка. И че жертвата е била на борда. Едва после я е натикал в скалата така, че да се отразява в реката…

Фани притеснено се оглеждаше. Около кабинките на лифта се суетяха полицаи. Тя упорито каза:

— Това не ми обяснява каква работа имам тук.

Комисарят се усмихна.

— Много просто. Смятам да се кача горе и да потърся някакви следи. Необходим ми е гид.

— Какво?

— Ще летя над ледника Валерн, докато открия следа. И имам нужда от познавач, който да ме насочва. Естествено, сетих се за вас. Самата вие ми казахте, че великолепно познавате планината.

— Отказвам.

— Бъдете разумна. Мога просто да ви задължа да ми станете гид. Знам, че притежавате диплома. Не се опъвайте. Ще се качим на хеликоптера и ще прелетим над ледника. Работа за няколко часа.

Ниманс направи знак на полицаите, които донесоха няколко големи сака и ги оставиха до тях.

— Осигурил съм и екипировка. За експедицията. Ако искате да видите дали…

— Защо аз? — подзе тя. — Всеки жандарм би се справил. Планинската помощ е тяхно задължение.

Полицаят се наведе над нея.

— Ами да кажем, че ви свалям.

Фани му хвърли разярен поглед.

— Господин комисар, преди по-малко от двайсет и четири часа намерих труп, напъхан в скалата. Многократно ме разпитваха и прекарах доста време в управлението. На ваше място щях да внимавам с тия мъжкарски номера! (Фани скръсти ръце.) Та защо аз?

— Защото сте геолог.

Жената смръщи вежди. Изражението й се промени. Ниманс обясни:

— Химическият анализ показа, че водата, която намерихме в очите на жертвата, е от шейсетте години. Замърсена е със съединения, които вече не се използват. Съединения, които са се съдържали в дъжд, паднал преди близо трийсет и пет години. Разбирате какво означава това, нали?

Младата жена изглеждаше заинтригувана, но не отговори. Ниманс коленичи и начерта на земята с парче дърво няколко успоредни линии.

— Осведомих се. Всяка година валежите образуват леден пласт с дебелина двайсет сантиметра в най-високо разположените ледници, там, където няма топене. Пластовете са запазват завинаги, нещо като кристални архиви. Тялото е било в един от тези ледници и е задържало дошлата от миналото вода.

Той погледна Фани.

— Искам да отида до тези ледници, Фани. Да сляза до някогашните води. Защото точно там убиецът е довършил жертвата си. Или я е пренесъл, не знам. И имам нужда от знаещ човек, който да намери мястото, откъдето може да се стигне до тези дълбоки ледове.

Фани прошепна:

— Ами ако е клопка? Ако убиецът само е взел няколко кристала, за да ви привлече горе на върха? Пластовете, за които говорите, се намират на повече от три хиляди и петстотин метра надморска височина. Това не е малка разходка. Там горе ще бъдете уязвим и…

— Помислих за това — призна Ниманс. — Но тогава значи става дума за послание. Убиецът иска да се качим. И ние ще се качим. Знаете ли къде са пукнатините в ледника Валерн, през които можем да стигнем до старите ледове?

Фани кимна.

— Колко са? — попита Ниманс.

— В този ледник се сещам само за една пукнатина, много дълбока.

— Прекрасно. Можем ли двамата да се спуснем вътре?

Фани хвърли поглед към кацналия наблизо хеликоптер и се усмихна:

— Ще трябва доста да се потрудите, господин полицай.

23

Видени от небето, скалите и дърветата си поделяха територията и образуваха низ от върхове и долини, от светлина и сянка. Докато хеликоптерът облиташе пейзажа, Ниманс се любуваше на езерата от тъмни дървеса, на морените и канарите. Имаше чувството, че пред очите му се разкрива тайната истина на планетата. Внезапно появила се истина — гола, неподкупна, неподатлива на човешката воля.

Седнала до пилота, Фани се взираше в релефа, в проблясващите води на реката. Оттук нататък тя щеше да ръководи операцията.

Постепенно горите отстъпиха, сякаш неспособни да мерят сили с небето. Дойде ред на черните земи — каменисти и безплодни, почти замръзнали през цялата година. Черни мъхове, рехави лишеи, сковани от студ блата, които пораждаха силно чувство на опустошение. Скоро се появиха сиви гребени. После отново вдлъбнатини, подобни на ровове на древни крепости. Планината разкриваше своите ридове и бездни.

Накрая дойде ослепителната непорочна белота. Заснежените куполи. Реките, вледенени в коритата си. На фона на сивото небе повърхността на тези змии от светлина блестеше, сякаш нажежена до бяло.