Пурпурните реки - Страница 19

— Предлагам ви сделка, господин комисар.

— Я гледай.

— Ще разпитам скинарите. Сам. Ще ги пораздрусам и ще ви докладвам до тринайсет часа. В замяна ще ми издействате разрешение да проникна в гробницата и да я огледам. Искам също така да разпитам родителите на детето. Днес.

— А ако скинарите са свършили тая работа?

— Не са.

Крозие запали лулата си. Тютюнът му изпука като суха трева.

— Съгласен — каза той.

— След скинарите аз водя разследването, нали така?

— Само ако имам рапорта ти до тринайсет часа. И без това ченгетата от съдебната полиция скоро ще довтасат.

Младият полицай се отправи към вратата. Пръстите му стискаха дръжката, когато комисарят изрече:

— Сигурен съм, че скинарите ще харесат стила ти на работа.

Карим затръшна вратата.

10

Доброто ченге трябва да познава врага си до съвършенство. Във всичките му аспекти. А Карим нямаше равен по въпроса за скинарите. В Нантер многократно се беше сблъсквал с тях в безмилостни битки. В полицейската школа им бе посветил подробен доклад. Докато караше към Келюс, арабинът си припомни всичко, което знаеше за тях.

Например униформите на двете течения. Не всички скинари бяха привърженици на крайната десница. Имаше и червени скинари от крайната левица. Свръхобучени, със специфичен кодекс на честта, те бяха не по-малко опасни от неонацистите, ако не и повече. Но с тях Карим имаше някакви шансове да се справи. Припомни си атрибутите на двете течения, фашагите носеха пилотски якета като на британските военновъздушни сили — налице, откъм лъскавото зелено. Червените го носеха наопаки — откъм флуоресциращото оранжево. Първите връзваха докерските си обувки с бели или червени връзки. Вторите — с жълти.

Към единайсет часа спря пред изоставения склад, пред който бе паркиран черен ситроен DS. Излезе от колата и се отправи към вратата, като се мъчеше да диша бавно. Зелени якета и бели или червени връзки — фашаги. Оранжеви якета и жълти връзки — червени.

Пое дълбоко въздух и бутна вратата. Нямаше нужда да гледа връзките на обувките, за да разбере къде е попаднал. По стените бяха изрисувани пречупени кръстове. До нацистките знаци висяха снимки на концентрационните лагери и увеличени фотографии на изтезавани алжирци. Под тях цяла орда бръснати глави в зелени якета стоеше и го наблюдаваше. Крайна десница, от най-твърдите. Карим знаеше, че всички тия мъже бяха татуирали отвътре на долната си устна думата СКИН.

Съсредоточи се и затърси с поглед оръжието им. Познаваше арсенала на тези откачалки — американски боксове, бейзболни бухалки и пистолети за самоотбрана. Гаднярите сигурно криеха някъде и пушки-помпи, заредени с каучукови сачми.

Това, което видя, му се стори много по-лошо.

Птици. Женски скинари. Главите им също бяха обръснати с изключение на няколко кичура на челото и покрай бузите. Доста ячки птици, напоени с алкохол, несъмнено по-агресивни и от приятелите си. Карим преглътна. Разбра, че няма насреща си няколко безработни, които се чудят какво да правят, а истинска банда, скрита тук в очакване да получи предложение да пребие някого. Шансовете му да се справи с тях скоропостижно намаляваха.

Една от жените отпи глътка бира, широко отвори уста и се оригна. Специално за Карим. Другите се изсмяха.

Арабинът заговори високо и твърдо:

— Добре, момчета. Аз съм ченге. Дошъл съм да ви задам няколко въпроса.

Скинарите тръгнаха към Карим. Ченге или не, той бе преди всичко арабин. А колко струваше кожата на един арабин в склад, натъпкан с умопобъркани? И дори в очите на Крозие и на другите полицаи? Младият лейтенант потръпна. За част от секундата почувства как земята се изплъзва изпод краката му. Изпита усещането, че целият град, цялата страна, може би целият свят е срещу него.

Извади оръжието си го насочи към тавана. Скинарите замръзнаха на място.

— Повтарям: ченге съм и искам да играя по правилата.

Бавно положи оръжието си върху някакъв ръждясал варел. Бръснатите глави го наблюдаваха.

— Оставям желязото тук. Никой няма да се докосва до него, докато говорим.

Автоматичният пистолет на Карим беше глок 21 — от новите свръхлеки модели. С петнайсет куршума в пълнителя плюс един в цевта и с фосфоресциращ визьор. Знаеше, че отрепките пред него не са виждали такъв.

— Кой е шефът?

Мълчание. Карим направи стъпка напред и повтори:

— Шефът, за Бога. Да не губим време.

Най-високият проговори с дрезгавия акцент на областта.

— К’во иска тоя боклук?

— Забрави, че си ме нарекъл така, момче. Ще поговорим само за малко.

Скинарят се приближаваше, клатейки глава. Беше по-висок и по-плещест от Карим. Арабинът не помръдна. Хвърли поглед вдясно — другите се примъкваха към оръжието му.

— Ей, задник, какво…

Карим изстреля юмрука си като снаряд. Носът на скинаря се разплеска. Той се сгъна на две, Карим се завъртя и го изрита право в гърлото. Бандитът се отлепи от пода и се просна на два метра встрани, превит от болка.

Един от скинарите се спусна към оръжието и натисна спусъка. Нищо. Опита се да го зареди, но пълнителят бе празен. Карим измъкна беретата изпод мишницата си. Хвана я здраво с две ръце, насочи я към бръснатите глави и изкрещя:

— Наистина ли помислихте, че ще оставя заредено оръжие на гниди като вас? Обърнете се! Ръцете на стената, тъпанари! И вие, женските! Изпразнете джобовете! Един непредпазлив жест и ви отнасям коленете!

После попита вече по-тихо:

— С какво се друсате?

Човекът плюеше кръв.

— Амфетамин… лепило…

— Какво лепило?

— Ди… Дисопластин…

— Къде е?