Пурпурните реки - Страница 22

Ниманс неопределено махна с ръка. Костес говореше за пречистване. След посещението си на малкото езеро комисарят също мислеше за катарзис, за покой. По този въпрос двамата бяха на едно мнение. Горе над езерото убиецът бе искал да отмие петното, а може би да пречисти собственото си престъпление?

Минутите течаха. Никой не смееше да помръдне. Накрая Ниманс отвори вратата и прошепна:

— Да се връщаме на работа. Нямаме време. Не знам какво е имал да признава Реми Кайоа. Само се надявам това да не повлече и други убийства.

12

Ниманс и Жоано се върнаха в библиотеката. Преди да влезе, комисарят погледна лейтенанта — лицето му бе пребледняло и опънато. Полицаят го потупа по гърба. Младият Ерик неубедено се усмихна.

Двамата мъже влязоха в залата и пред очите им се разкри неочаквана гледка. Двама офицери от съдебната полиция със загрижен вид, както и цял взвод полицаи по ризи, бяха окупирали библиотеката и извършваха щателен обиск. Стотици книги бяха струпани пред тях на купчини. Жоано изумено попита:

— Това пък какво е?

Един от офицерите му отговори:

— Ами правим, каквото казахте… Издирваме всички книги, в които се говори за злото, за религиозни ритуали и…

Жоано хвърли поглед към Ниманс. Той изглеждаше потресен от операцията. Развика се на офицера:

— Аз ви казах да проверите в компютъра! Не да търсите из книгите по лавиците!

— Търсихме и в компютъра по заглавия и теми. Сега проверяваме дали в книгите има нещо, което да ни насочи към причините за убийството…

Ниманс се намеси:

— Консултирахте ли се с пансионерите?

Офицерът с досада отвърна:

— Те са философи. Първият ни отговори, че злото е буржоазна категория, че всичко трябва да се преразгледа от социална гледна точка, и то марксистка. Отказахме се от него. Вторият ни заразправя нещо за границите и тяхното нарушаване. Но добави, че границата била вътре в нас, че съзнанието ни непрекъснато преговаряло с някакъв висш цензор… Абе нищо не разбрахме. Третият се впусна в реч за абсолютното и за търсенето на невъзможното… Нещо за мистичното изживяване, което можело да се изпита както в доброто, така и в злото. Тогава аз… Май не се справяме, лейтенант…

Ниманс се разсмя.

— Нали ти казах — прошепна той на Жоано. — Стой по-далеч от интелектуалците.

След това се обърна към объркания полицай:

— Продължете работата си. Към ключовите думи „зло“, „насилие“, „мъчение“ и „ритуал“ прибавете „вода“, „очи“ и „чистота“. Вижте в компютъра. Търсете главно имена на студенти, които са се интересували от тези книги или са разработвали подобни теми например за дипломна работа. Кой работи с централния компютър?

Един плещест младеж отвърна:

— Аз, господин комисар.

— Какво друго открихте във файловете на Кайоа?

— Списъци на повредените книги, на заетите и т.н. Списъци на студентите, които взимат книги от библиотеката и списък на местата им в читалнята.

— Местата им?

— Аха. В задълженията на Кайоа е влизало да ги настанява… (Лейтенантът посочи с глава стъклените прегради.) … в кабинките им, ей там. Местата са въведени в компютъра.

— Не открихте ли неговата дипломна работа?

— Открихме я. Хиляда страници за античността и… (Хвърли поглед върху листчето с бележките си.)… Олимп. Става дума за първите Олимпийски игри и за свещените ритуали, свързани с тях… Обемист труд.

— Разпечатайте го и го прочетете.

— Моля?

Ниманс иронично добави:

— По диагонала, разбира се.

Човекът изглеждаше объркан. Комисарят продължи:

— Нищо друго ли няма вътре? Видеоигри? Електронна поща?

Офицерът поклати отрицателно глава. Новината не учуди Ниманс. Той предчувстваше, че Кайоа е живял само с книгите си. Бил е съвестен библиотекар и не се е отвличал от задълженията си, освен за да напише дипломната си работа. Какво са искали да изтръгнат от подобен аскет?

Пиер Ниманс се обърна към Жоано:

— Ела с мен. Искам да ми разкажеш какво си свършил.

Двамата се отделиха на една от пътеките между рафтовете. В дъното един полицай с каскет четеше книга. При тази гледка комисарят едва се въздържа да не прихне. Лейтенантът отвори бележника си.

— Разпитах няколко от пансионерите и двамата колеги на Кайоа от библиотеката. Не са обичали много Реми, но са го уважавали.

— В какво са го упреквали?

— В нищо конкретно. Струва ми се, че нещо в него ги е притеснявало. Бил е потаен, затворен. Дори не се е опитвал да общува с другите. В известен смисъл това е било свързано с работата му. (Жоано хвърли наоколо почти уплашен поглед.) Я си представете… в тази библиотека, по цял ден дума да не обелваш…

— Разбра ли нещо за баща му?

— Знаехте ли, че и той е бил библиотекар? Да, разбрах. Същият тип човек. Мълчалив, непроницаем. Тази атмосфера на изповедалня сигурно им се е отразила.

Ниманс се облегна на книгите.

— Казаха ли ти, че е загинал в планината?

— Разбира се. Но нищо подозрително. Старецът е бил затрупан от лавина и…

— Знам. Според теб възможно ли е някой да е искал да отмъсти за нещо на бащата и на сина?

— Господин комисар, жертвата е вадела книги от склада, попълвала е фишове и е посочвала на студентите къде да седнат. За какво отмъщение може да става дума? На някой студент, на когото не са дали исканата книга?

— Добре. Алпинизмът?

Жоано отново разлисти бележника си.

— Кайоа е бил и алпинист, и изключителен турист. Миналата събота, според хората, които са го видели да потегля, по-скоро е тръгнал на екскурзия пеш. Не е носил екипировка за катерене.

— Излизал ли е в планината с някой друг?